Сара Жофре е на 20 години. Родена е в град Ардеш, Южна Франция. Завършва университета в Монпелие, специалност „Психология и развитие на детето“. Сега се занимава с доброволчество. Преди около 3 месеца пристига в Бургас. При заминаването си от Франция плаче, но идвайки тук разбира, че няма от какво да се притеснява и страхува. Среща много приятели, дори започва да учи български език в училище „Бон шанс“, помага на децата
в дом „Ронкали“ и в Центъра за превенция на насилието на асоциация „Деметра“. Обожава това, което прави и го прави с много любов. През свободното си време обича да готви и да се среща с нови хора.
– Разкажете ми как пристигнахте в Бургас?
– Аз полагам доброволчески труд, като част от дейността на Международна доброволческа организация, в която членувам. Това е организацията, която ме изпрати тук. Тя си партнира с български неправителствени структури, които се занимават с доброволчество. Една от целите на такива организации за обмен на доброволци е да се засили връзката между двете страни, за да могат младите хора в Европа да се познават. Менторът ми тук – Евгения Месерджиева, е правила същият този доброволчески труд, но във Франция и когато се е върнала е искала да сподели опита си. Така се запознахме и така се стигна до моето идване в Бургас.
– Как минава един ваш ден?
– Всяка седмица си имам програма, която следвам. В понеделник съм в дом „Ронкали“. Там играя с децата, измислям им различни игри, за да развивам сетивата и уменията им, заедно готвим например. Във вторник съм в центъра за превенция на насилието и престъпността „Деметра“. Там разговорям със социалните работници, за да разбера естеството на работата им и как точно мога да помогна на малтретираните жени. Предпочитам обаче да се занимавам с децата, защото имам повече опит в общуването си с тях. В дома съм три пъти седмично и два пъти ходя в центъра за превенция.
– Какво виждате в очите на децата, когато се заниманията си с тях?
– Те имат много енергия, но имат нужда от внимание. Когато съм при тях постоянно ме прегръщат, много са усмихнати и жизнерадостни. Всичко това ми дава сила, за да работя с тях.
– Защо станахте доброволка?
– Имах желание да замина от Франция, да посетя и други държави. Приятел ми сподели за тази програма и се срещнах с организаторите във Франция. Много съм доволна, че открих България.
– Мислите ли да останете и след края на програмата?
– Питах дали това е възможно, но за съжаление не. Вече имам билет за връщане. Мисля обаче, че догодина ще дойда отново.
– Какво беше първото ви впечатление, когато дойдохте тук?
– Харесва ми Българя и преди всичко Бургас. Това е много красив град. Много харесвам и проекта, по който работя, а също и хората, които срещам.
– Прилича ли Бургас на Монпелие?
– Сигурно ще ви учудя, но да – приличат си. Приликата е още по-голяма, когато падне езиковата бариера.
– Защо започнахте да учите български език?
– Уча български, защото децата в дома не говорят английски, а и езика ми е нужен в ежедневието. Много ми харесва българския и продължавам да го уча. Спомням си, че в самото начало ми беше много трудно, но благодарение на учителката ми Ваня, сега мисля, че се справям. Горда съм, че вече мога да говоря български език.
– Липсва ли ви Франция?
– Да, малко. Липсват ми моите приятели и семейството.
– Сблъсквала ли сте се с някакви предрасъдъци у българите, когато разберат, че сте от Франция?
– Не, нищо не ме притеснява. Преди всичко хората са любопитни защо съм тук и защо съм избрала България. В Бургас срещам само мили и любезни хора, които ми показват региона, показват ми кухнята, много са гостоприемни.
П.С. Сара Жофре учи български език в езикова школа „Бон Шанс“. Благодарение на своята преподавателка Ваня Габровска (на снимката) напредва бързо с езика.